Биологичният контрол на вредителите, често наричан биоконтрол, е метод за борба с вредителите, при който се използват естествени хищници, паразитоиди или патогени. Този подход е в партньорство с природата за поддържане на баланса на екосистемите и защита на културите, без да се прибягва до вредни химикали.
При биологичния контрол на вредителите полезните организми, като паразитни оси и хищни акари, се въвеждат в земеделските култури, за да ловуват или паразитират върху вредни вредители като акари, паяжини, белокрилки или гъсеници. Алтернативно, микробните инсектициди, които са съставени от естествено срещащи се бактерии, вируси или гъбички, могат да се използват за насочване към специфични видове вредители, като в същото време оставят нецелевите организми невредими.
За разлика от химическите пестициди, които могат да имат вредно въздействие върху екосистемите, биологичният контрол на вредителите използва собствените механизми на природата, като хищници, паразити и полезни микроорганизми, за да държи под контрол популациите на вредителите. Този подход не само намалява въздействието върху околната среда, но и минимизира риска от резистентност към пестициди, което го прави устойчива и ефективна дългосрочна стратегия за борба с вредителите. Освен това, тъй като потребителите и търговците на дребно все повече предпочитат биологични и екологично чисти продукти, търсенето на биологични методи за контрол на вредителите вероятно ще нараства, което ги прави перспективен избор за селското стопанство и управлението на вредителите.