Биологичният контрол на вредителите, често наричан биоконтрол, е метод за борба с вредителите, при който се използват естествени хищници, паразитоиди или патогени. Този подход е в партньорство с природата за поддържане на баланса на екосистемите и защита на културите, без да се прибягва до вредни химикали.
При биологичния контрол на вредителите полезните организми, като паразитни оси и хищни акари, се въвеждат в земеделските култури, за да ловуват или паразитират върху вредни вредители като акари, паяжини, белокрилки или гъсеници. Алтернативно, микробните инсектициди, които са съставени от естествено срещащи се бактерии, вируси или гъбички, могат да се използват за насочване към специфични видове вредители, като в същото време оставят нецелевите организми невредими.
За разлика от химическите пестициди, които могат да имат вредно въздействие върху екосистемите, биологичният контрол на вредителите използва собствените механизми на природата, като хищници, паразити и полезни микроорганизми, за да държи под контрол популациите на вредителите. Този подход не само намалява въздействието върху околната среда, но и минимизира риска от резистентност към пестициди, което го прави устойчива и ефективна дългосрочна стратегия за борба с вредителите. Освен това, тъй като потребителите и търговците на дребно все повече предпочитат биологични и екологично чисти продукти, търсенето на биологични методи за контрол на вредителите вероятно ще нараства, което ги прави перспективен избор за селското стопанство и управлението на вредителите.
Естествените врагове са насочени само към определени видове вредители. Те оказват минимално въздействие върху нецелевите организми, като свеждат до минимум съпътстващите щети.
Вредителите обикновено не развиват резистентност към естествените врагове в сравнение с химическите пестициди.
За разлика от химическите пестициди, биологичните методи за борба с вредителите не вредят на околната среда, което гарантира запазването на екосистемите.
Биологичният контрол намалява необходимостта от постоянни химически третирания.
Методите за биологичен контрол не представляват риск за здравето на хората и домашните животни, което ги прави по-безопасен вариант.
Съществуват три основни вида биологични методи за контрол на вредителите: консервационни, класически и допълващи.
Консервационният биологичен контрол се фокусира върху засилване на присъствието на естествени врагове и полезни организми в околната среда, за да се поддържа баланс между вредителите и техните хищници. Вместо да въвежда нови организми, този метод включва създаването на условия, които насърчават оцеляването и активността на съществуващите полезни видове. Примери за това са засаждането на специфични цветя, които осигуряват убежище на полезни насекоми като божиите котки и паразитните оси. Като запазва и подхранва тези естествени хищници, консервационният биологичен контрол спомага за контролиране на популациите на вредителите с течение на времето.
Класическият биологичен контрол включва въвеждане на неместни естествени врагове, като хищници или паразитоиди, за контрол на инвазивни видове вредители. Този метод обикновено се използва, когато нов вид вредител представлява значителна заплаха за селското стопанство или екосистемите. Учените идентифицират естествени врагове от местното местообитание на вредителя, провеждат строги тестове, за да се уверят, че те няма да навредят на нецелеви видове, и след това ги освобождават в засегнатия район. Например въвеждането на австралийския бръмбар в Северна Америка помогна да се контролират популациите на люспестата чушка. Класическият биологичен контрол има за цел да създаде самоподдържаща се популация на въведения естествен неприятел, за да контролира популациите на вредителите.
Подсилващият биологичен контрол е метод за борба с вредителите, който включва периодично освобождаване на естествени врагове или полезни организми в дадена област с цел намаляване на популациите на вредителите. За разлика от класическия биологичен контрол, който има за цел създаването на самоподдържащи се популации, допълващият контрол се фокусира върху краткосрочни, целенасочени интервенции. Този метод често се използва в селското стопанство за справяне с непосредствени проблеми с вредителите. Например, производителите могат да пуснат хищни акари, за да контролират нашествието на паякообразни в оранжерията. Подсилващият биологичен контрол може да осигури бързи резултати и е особено полезен, когато естествените врагове в околната среда са недостатъчни за ефективно справяне с огнищата на вредители.
Биологичният контрол на вредителите разчита на естествените врагове на вредителите, като хищници, паразитни оси и патогени, за да контролира популациите на вредителите.
Много агенти за биологичен контрол са били успешно използвани за ефективен контрол на вредителите. Въпреки това не за всички вредители има ефективно решение в търговската мрежа.
Като цяло биологичните методи за контрол на вредителите са насочени към конкретни вредители, като се свежда до минимум вредата за полезните насекоми.
Първоначалните разходи за внедряване могат да варират, но с течение на времето те обикновено са рентабилни поради по-доброто качество и увеличените добиви.
Да, биологичният контрол на вредителите е в съответствие с практиките на биологичното земеделие, тъй като при него се избягват синтетичните химикали.
В някои случаи интегрирането на двата метода може да подобри борбата с вредителите, но е важно да се спазват указанията за съвместимост. Можете да проверите съвместимостта на пестицидите с полезните организми в нашето приложение за странични ефекти.