Преоткриване на естествените подходи към здравето на растенията
Възприемане на биологичния контрол на вредителите
С течение на годините биологичният контрол на вредителите е доказал своята ефективност в борбата с тях без недостатъците на химическите пестициди. Полезните членестоноги и патогенните за насекомите микроби предлагат устойчиви решения, като гарантират дългосрочна ефективност и съответствие със строгите стандарти за остатъци от химикали.
Подхранване на взаимодействието между растенията и почвата
Разбирането на начина, по който растенията си взаимодействат с околната среда, е от решаващо значение. Фотосинтезата, динамиката на източниците и поглътителите между листата и плодовете/корените, както и сложната хранителна мрежа в почвата играят ключова роля за поддържането на оптимален растеж на растенията. Балансираният метаболитен профил, включващ първични и вторични метаболити, е от съществено значение за устойчивостта на стрес от околната среда.
Подпомагане на устойчивостта на растенията: ролята на растителните съединения
Защитни механизми чрез пълноценни съединения
Степента на устойчивост на растенията е свързана със способността им да образуват структурно завършени съединения, като въглехидрати, липиди и протеини. Тъй като растенията фотосинтезират ефективно, те пренасят захари към кореновата система, стимулирайки хранителната верига в почвата. При това взаимодействие се освобождават важни минерали, което позволява образуването на пълноценни протеини, важни за растежа на растенията. Добре изградената хранителна мрежа в почвата допринася за минимална податливост на опортюнистични патогени.
Натрупана енергия, липиди и вторични метаболити
Излишъкът от фотосинтетична енергия води до складиране на липиди, които са от съществено значение за образуването на вторични метаболити в растенията (ВМР). Повишените нива на липидите допринасят за устойчивостта на стрес, като предпазват растенията от ултравиолетова радиация, патогени и хищни насекоми.
Механизми на индуцирана устойчивост
Растенията използват системна придобита резистентност (SAR) и индуцирана системна резистентност (ISR), за да се защитят от патогени. Оптимизирането на процесите на растеж на растенията и използването на биостимулатори засилват тези естествени защитни механизми.
Използване на биостимулатори за оптимален растеж на културите
Биостимулатори за усвояване на хранителни вещества и устойчивост на стрес
Биостимулатори, включващи вещества и микроорганизми, благоприятстват усвояването на хранителни вещества, ефективността на използване на хранителните вещества и устойчивостта на абиотичен стрес. Морските водорасли, хуминовите/фулвиновите киселини, аминокиселините и микроорганизмите допринасят за подобряване на ефективността на растенията.
Морски водорасли: адаптация към стрес и насърчаване на растежа
Морските водорасли, богати на фитохормони, подпомагат адаптацията към стреса и насърчават растежа на корените и леторастите, усвояването на хранителните вещества и ефективността на фотосинтезата.
Хуминови и фулвови киселини: подобряване на развитието на растенията
Хуминовите и фулвовите киселини, жизненоважни компоненти на хумуса, подобряват покълването на семената, растежа на разсада и развитието на биомасата на корените и издънките. Те също така оказват потискащо въздействие върху някои патогени.
Аминокиселини: градивни елементи за развитието на растенията
Аминокиселините, като биостимулатори, подпомагат растежа на растенията при стресови условия, като директно доставят градивни елементи за образуване на протеини. Те подобряват различни аспекти на здравето на растенията, включително размера, вкуса и устойчивостта на вредители и патогени.
Микроорганизми: съюзници за здравето на растенията
Микроорганизми като Trichoderma, Bacillus, Mycorrhiza и Pseudomonas допринасят за растежа и здравето на растенията. Оптималното им функциониране зависи от фактори като влажност, налични източници на храна, рН и отсъствие на токсични вещества.
Възприемане на системен подход за устойчиво земеделие
Осъзнавайки негативното въздействие на производството на храни, производителите преминават към по-цялостен подход. Отчитането на фактори като сортове култури, почвени условия, хранене на растенията, биоразнообразие, контрол на климата и биологичен контрол на вредителите допринася за по-здрави и устойчиви култури с минимално въздействие върху околната среда.
В заключение, чрез възстановяване на системния подход към земеделието и интегриране на природни методи, производителите могат да повишат устойчивостта на растенията, да насърчат устойчиви практики и да допринесат за по-здрава планета.